Върнах се към стария си навик. Да вися по нощите и да си върша тогава работата. По-тихо, защото повечето хора спят (най-после са млъкнали поне за малко). Няма бормашини, никой не прави ремонт, не кърти, не дупчи, не руши… Няма хиляди коли и още толкова аларми.

И човек може да мисли. Резултатът е спорен, но все пак – чувам си мислите.

А то, проклетото нещо, продължава да не работи. И е нещо толкова дребно, което изобщо въобще не го виждам. Поредната нощ и поредният проблем. Дали ще го докарам до успешна защита е много много спорен въпрос.

Искам да свърши.