За тоя блог се сещам само след 4 сутринта, но не когато съм останала будна до толкова късно заради нещо приятно. А защото пак се мъча с проклета курсова работа  в последния момент, даже след него по нощите… Възможно ли е да съм такъв олигофрен?!

След всички възможни простотии, които успяха да се случат напоследък… Ще успея ли да си защитя като хората дипломната работа? Поне това… то друго май не остана

Всички спят, докато аз се пържа

След неизбежната среднощна разходка, едно хайку:

In the night

bits of light -

rain

(взето от “Огледала”, издателство “ЛЦР”, София, 2005)

Върнах се към стария си навик. Да вися по нощите и да си върша тогава работата. По-тихо, защото повечето хора спят (най-после са млъкнали поне за малко). Няма бормашини, никой не прави ремонт, не кърти, не дупчи, не руши… Няма хиляди коли и още толкова аларми.

И човек може да мисли. Резултатът е спорен, но все пак – чувам си мислите.

А то, проклетото нещо, продължава да не работи. И е нещо толкова дребно, което изобщо въобще не го виждам. Поредната нощ и поредният проблем. Дали ще го докарам до успешна защита е много много спорен въпрос.

Искам да свърши.

“I’m only happy when it rains…”

Обичам дъжда и не обичам чадърите. Понякога обаче се налага човек да се занесе на определено място сух и в приличен външен вид дори и навън да се изливат тонове дъжд…

Счупила съм поне 10 чадъра в последните няколко години. Повечето от тях едва ли струват повече от 4 лв, но със сигурност съм чупила и доста по-скъпи. По-точно вятърът ги чупи, аз се чудя как да оцелея в бурята и себе си ли да пазя, чадъра ли… Общото между изпотрошените приспособления е, че всички бяха сгъваеми.

И реших – време е да си купя чадър, който не се сгъва.

Резултатът:

чадърче

Да, това е чадър. Това върху него е… опаковката му. Т.е. така да се каже това му е калъфчето. Един вид.

Ето така изглежда без него, калъфа:

чадърче с прибран калъф

Интересно, нали?

Иначе си се отваря като съвсем нормален чадър и си изглежда като такъв:

отворено чадърче

Всъщност е червен, фотоапаратът ми обаче не мисли така

Признавам, че си го купих само заради начина, по който изглежда (калъфа?), но силно се надявам и да е здрав.

Ето още 2 снимчици:

отворено чадърче

отворено чадърче

“You can stand under my umbrella…”

Това е по повод новата ми “огромна” заплата…

]]> http://tonta.wordpress.com/2008/06/09/%d0%b8%d0%bc%d0%b0%d0%bc-%d1%81%d0%b8-%d0%bc%d0%b8%d1%88%d0%be%d0%ba/feed/ 0 tonta Голяма сива мишка http://tonta.wordpress.com/2008/06/04/%d0%ba%d0%b0%d0%ba-%d0%b4%d0%b0-%d1%81%d0%b8-%d0%bd%d0%b0%d0%bf%d1%80%d0%b0%d0%b2%d0%b8%d0%bc-%d0%bf%d0%be%d0%b6%d0%b0%d1%80/ http://tonta.wordpress.com/2008/06/04/%d0%ba%d0%b0%d0%ba-%d0%b4%d0%b0-%d1%81%d0%b8-%d0%bd%d0%b0%d0%bf%d1%80%d0%b0%d0%b2%d0%b8%d0%bc-%d0%bf%d0%be%d0%b6%d0%b0%d1%80/#comments Wed, 04 Jun 2008 21:15:37 +0000 tonta http://tonta.wordpress.com/?p=148 ]]>

Съвсем без майтап. Случи ни се преди седмица.

Първото условие е да знаете, че в банята има нещо, наречено отдушник. Предполагам, че не във всяка баня го има, но в нашата се оказа, че е наличен. Намира се на много интересно място – до вратата на 10см под тавана, т.е. ако сте високи по-малко от 2 метра, нямате голям шанс да го стигате. Достъпва се посредством качване върху стол. Поне пожарникарите така стигнаха до него.

Сега да видим как се употребява отдушника. Аз лично не съм предполагала, че може да се употребява по някакъв специален начин, но нейсе. Практиката показа, че той доста успешно може да служи за място за изхвърляне на разнообразни отпадъци от типа на употребявани дамски превръзки, презервативи, вестници и всякакви други иначе толкова интересни приспособления. Просто си ги хвърляте там. Качвате се върху стол или нещо от сорта и ползвате импровизираното кошче за боклук, което практически няма нужда да изхвърляте. Много удобно, нали?

И така до момента, в който не решите, че е добре да си хвърлите и фаса там. След това нещата стават малко по-различни. Защото съдържанието на отдушника се запалва. И хоп – имаме си пожарче. Да ни е честито.

Алгоритъмът работи. Изпитан е.

Аз вече дори не задавам въпроса защо хората просто не си хвърлят боклука през балкона, както всъщност бях свикнала да правят. Струваше ми се някак приемливо, даже съм го чистила от градинките не веднъж. Не ми пречи съвсем честно казано, в състояние съм да го понеса.

Искам даже да ги помоля да си хвърлят боклука през прозореца. Ще го прибера/приберем и никой няма да пострада. Само не в отдушника…

“Безопасен е този ток, който не тече през тялото ти”.

Какво повече му трябва на човек, за да си вземе проклетия изпит не ми е ясно…

Хората ще забравят какво си казал.

Ще забравят какво си направил.

Но никога няма да забравят как си ги накарал да се чувстват…