Мрънкалник











{September 29, 2008}   Мрън

Всички спят, докато аз се пържа

😦

Advertisements


{September 23, 2008}   Среднощно…

Върнах се към стария си навик. Да вися по нощите и да си върша тогава работата. По-тихо, защото повечето хора спят (най-после са млъкнали поне за малко). Няма бормашини, никой не прави ремонт, не кърти, не дупчи, не руши… Няма хиляди коли и още толкова аларми.

И човек може да мисли. Резултатът е спорен, но все пак – чувам си мислите.

А то, проклетото нещо, продължава да не работи. И е нещо толкова дребно, което изобщо въобще не го виждам. Поредната нощ и поредният проблем. Дали ще го докарам до успешна защита е много много спорен въпрос.

Искам да свърши.



Съвсем без майтап. Случи ни се преди седмица.

Първото условие е да знаете, че в банята има нещо, наречено отдушник. Предполагам, че не във всяка баня го има, но в нашата се оказа, че е наличен. Намира се на много интересно място – до вратата на 10см под тавана, т.е. ако сте високи по-малко от 2 метра, нямате голям шанс да го стигате. Достъпва се посредством качване върху стол. Поне пожарникарите така стигнаха до него.

Сега да видим как се употребява отдушника. Аз лично не съм предполагала, че може да се употребява по някакъв специален начин, но нейсе. Практиката показа, че той доста успешно може да служи за място за изхвърляне на разнообразни отпадъци от типа на употребявани дамски превръзки, презервативи, вестници и всякакви други иначе толкова интересни приспособления. Просто си ги хвърляте там. Качвате се върху стол или нещо от сорта и ползвате импровизираното кошче за боклук, което практически няма нужда да изхвърляте. Много удобно, нали?

И така до момента, в който не решите, че е добре да си хвърлите и фаса там. След това нещата стават малко по-различни. Защото съдържанието на отдушника се запалва. И хоп – имаме си пожарче. Да ни е честито.

Алгоритъмът работи. Изпитан е.

Аз вече дори не задавам въпроса защо хората просто не си хвърлят боклука през балкона, както всъщност бях свикнала да правят. Струваше ми се някак приемливо, даже съм го чистила от градинките не веднъж. Не ми пречи съвсем честно казано, в състояние съм да го понеса.

Искам даже да ги помоля да си хвърлят боклука през прозореца. Ще го прибера/приберем и никой няма да пострада. Само не в отдушника…



“Безопасен е този ток, който не тече през тялото ти”.

Какво повече му трябва на човек, за да си вземе проклетия изпит не ми е ясно…



Някои хора си вадят задгранични паспорти заедно с личните карти, независимо дали имат планове/идеи/възможност/друго да пътуват в чужбина. Други – не. Първия път, когато аз е трябвало да си вадя документ за самоличнист, майка ми и баща ми явно са решили, че задграничен паспорт не ми трябва. След изтичането на срока на валидност на личната карта само съм я подновявала и не ми е хрумвало да си вадя и паспорт. Най вече, защото нямам такъв, който трябва да върна в паспортната служба, и съответно да получа нов, а и защото не ми е трябвал.

В един момент се оказа, че би могло евентуално може би обаче понеже защото нали все пак сме не къде да е, а в бг, да ми се наложи да имам… Разбира се, никой не ми каза навреме, но за сметка на това, когато аз изрично попитах, ми обясниха, че то щото нали и то това, че сме в ЕС за нашите бг идиоти по летищата нищо не значи (е, как ще значи, то като си олигофрен, обикновено е завинаги) и аз е “хубаво” и “препоръчително” да имам такова чудо… Нищо, че България и Великобритания са страни членки на ЕС и по закон мога да пътувам със самолет дотам и обратно с лична карта. Добре.

Предварителната проверка, защото това никъде в Интернет не го пише (а защо да го пише, ние да не сме в 21 век…) работното време на паспортната служба е от 8:30 до 17:30, вкл. на т.нар. “каса”. Супер. Не знам с кой точно акъл решавам аз да отида в понеделник сутрин в 8:30 и да си подам заявление за издаване на задграничен паспорт с обикновена поръчка (в рамките на 30 дни става готова, не че имам 30 дни, но двойно не ми се плаща за нещо, за което всъщност според закона не ми трябва). Паспортната служба почти работи по това време. Можеш да влезеш в сградата, на Информация ще те упътят къде да отидеш и… ще стигнеш до една заключена решетка. Да, само решетка и ще наблюдаваш някакви хора да се мотаят с кафета по коридора… Един вид то си е работа това, нищо, че ти стоиш заключен от другата страна на ситуацията.

След като свети Петър благоволи да ни отключи аз най-прилежно си купих заявление за 50ст., попитах имам ли шанс в рамките на 20 дни да се радвам на готов паспорт, отговориха ми, попълних си прилежно заявлението и… отидох да платя скромната такса от 30лв. + таксата, която съответната банка взема за превод. Да, точно така, може да се плати само по банков път. Не, касата не означава “давам си парите и те ми дават бележка”. Касата е просто гише на банка, на което ти си правиш превода. Срещу съответната сума. В случая за тази невероятна банка (експресбанк) таксата беше 2лв. На 30лв – 2лв, на 60лв – 4лв, на 150лв – 10лв. Сладури. Това сигурно е законно дори…

Всичко всъщност щеше да е чудесно ако въпросната “каса” работеше. Защото тя всъщност не работеше. Ама съвсем не работеше, там просто нямаше никого. И не в 8:30 както с огромни букви пишеше на стъклото, ами в 9 не работеше. Съвсем изобщо. И нямаше никакви изгледи да започне да работи… На Информация ми разказаха следните неща:

1. “Ама то е 9 часа още, вижте колко е рано и е понеделник…”

2. “Ама Вие бързате… лошо, те там са все директори – правят си каквото искат…”

3. “Можете да платите с превод от произволна банка, там на касата ги пише кодовете…”

Аха, ясно, стоплих. В 9 часа сутринта е немислимо да се работи при положение, че работното време започва в 8:30. Това добре. Ама това с директорите не го разбрах – директори… на какво? На водопад? На кенеф? Директори на какво… не знам.

Е, щом може да се плати от друга банка, ще плащаме от клона на дск, дето е наблизо и НИКОГА не им работи банкомата. Хехе ама то не само банкомата, той и целият клон не работи… Да, беше вече минало 9:00, работното им време започваше в 9:00 и вече имаше приятна опашка от хора навън на студа… Щастие и радост. Аз пък реших да се върна в паспортната служба, да не би пък там касата да е започнала по някакъв магически начин да работи… Не, понеделник не е ден за магии. Тръгнах аз на втора итерация да проверя дск-то дали се е отворило – не, но за сметка на това чакащите пред него хора се увеличават по експоненциален закон. Върнах се пак в паспортната служба, но не. Никакъв шанс. Понеделник сутрин е.

Наоколо открих един клон на пощенска банка, който работи от 8:30 и о, чудо! в 9:20 вече работеше, т.е. поне вратата беше отключена. Връхтелях аз вътре и някакъв възрастен човек ме попита какво искам. Всъщност нищо не исках, но обясних, че ще правя банков превод. Трябвало да изчакам, щото не знам си какво, не слушах вече… изчаках, появи се “дамата” на гишето и аз взех да обяснявам положението. Въпросната “дама” ми беше изключително ядосана, че по това време на денонощието и на работното й време имам желание да превеждам пари ама нейсе, даде ми да попълвам някакво талонче. Седнах аз да попълвам, пиша, чудя се… на касата в паспортната служба имаше написани само 2 кода – IBAN и BIC. Нищо повече като информация. И аз си въобразих (е, понякога съм изключително тъпо парче очевАдно…), че с тия 2 кода, дето ги имам мога да свърша всичко. Попълних талона и… на основание за нареждане на превод написах “издаване на документи за самоличност”. Е, как можах не знам… Как си въобразих, че той задграничният паспорт е документ за самоличност нямам обяснение. Трябваше да съобразя, че е оръжие за масово поразяване. Всъщност не, винаги съм подозирала, че всъщност е най-обикновен зеленчук. Но… да, написах аз, че е документ за самоличност и се вкарах в такъв филм, че даже ще се опитам и да го опиша.

Не знам дали споменах, че пощенска банка вземат 4лв за превод 🙂 Да, точно четири. Ако сте клиент на банката и ще превеждате пари от ваша сметка в същата банка е 1.20лв. Ако ще превеждате кеш – 4лв. Е, платих аз 34лв, взех си копието от талончето, дето го писах и някакъв друг докИмент, че съм я платила тая велика такса и се понесох към паспортната служба, въобразявайки си, че ей сега вече съм готова и заминавам на кормуване, което съвсем между другото е в 10 часа в центъра.

В паспортна служба обаче (касата още не работеше, 9:30) го гледаха това талонче, гледаха го, цъклиха се… ами не се чете! То индигото нищо не е отпечатало. Е, и аз к’во? Аз да не съм производител на индиго, че да ме касае тоя проблем… Няма, не, не, не! не може! връщате се в банката да ви го направят така, че да се чете! Връщам се аз, щом е такава ситуацията, обяснявам какъв е случаят и ми го снимат талончето на ксерокс, плясват му един печат на копието и пишат “вярно с оригинала”. Щастие. Хайде обратно в паспортната служба. Опашка? Е… какво толкова, аз да не би да бързам? За трети път днес разбирам, че аз изобщо не бързам. Идва моят ред – чете ли се вече? Ами аз го чета, аз и предния път го четях, дали е защото нося очила не знам… Тоя път го четат. Обаче 🙂 АААааааа не, не, не, НЕ! Не може да пише “документи за самоличност” в основанието! Ама не може бе! Не знам точно каква физиономия съм направила, но започват да ми обясняват бавно и напоително, че по тая сметка идвали 1000 вида преводи (да, хиляда, и аз се учудих) – изброиха ми даже някои от тях: ама то имало шофьорски книжки, лични карти, паспорти, не знам си какво – това е цитат. Трябвало да основанието да пише паспорт. Те иначе никога нямало да може да разберат за какво съм ги превела аз тия пари. Аз, с мойто заявление за паспорт, с мойто ЕГН и 3 имена, с моя превод от 30лв – те никога нямало да могат да разберат защо аз съм решила да им превеждам тия 30лв и да искам “документи за самоличност”. То не можело така. Хлъц? 🙂 Аз дишам, издишам, после пак така… и питам какво да направя сега след като те това никъде не са го написали, а пък аз вече съм им превела парите? Пращат ме пак в банката да били напишели там, че се отнася за паспорт и да пляснат един печат. Какво правя аз? Ами отивам в банката за не знам кой път и обяснявам какъв ми е случаят. Отговарят ми, че е невъзможно на вече нареден превод да се променя основанието, че парите вече са в банката на паспортната служба и те нищо не могат да направят за мен. “Дамата” изобщо ама изобщо не е любезна. Аз добре, че нямах експлозив или огнестрелно оръжие. Върнах се в паспортната служба, изчаках поредната опашка и разказах какво са ми казали. Не, не може. Ще трябва да се върна в банката, да им обясна просто отдолу да напишат, че се отнася за паспорт и да ударят печат. Междувременно дамата от паспортната служба е готина и решава да погледне дали заявлението е ок, за да не изскочат още 10 проблема ей така от нищото. Заявлението е добре (а, стига бе), но снимките! не, не, не, НЕ! Не може тия снимки! Ама това са ми снимите за и от личната карта от миналата година. Не, те са по-стари от 6 месеца, като излязат на скенера, щяло да се види, че са еднакви с личната ми карта от миналата година и щели били да стопират издаването на паспорта!

Значи могат да сканират снимките и да ги сравняват със снимките от базата данни и с някаква точност да определят дали са еднакви, но не могат да разберат за какво съм им превела пари, като съм написала “документи за самоличност”, а заявлението ми е за паспорт!!!!!!!

Хайде сега, Антоането, отивай да се снимаш…

Обясниха ми, че зад сградата има бюро за карти на скгт и в него има фото. И аз отидох. Да, имаше бюро за карти и фото имаше даже, единственият проблем беше, че фотото не работеше. Е, нямахме новина. Тръгнах да търся фото из квартала… След известно обикаляне намерих едно. Снимаха ме, даже на човек приличах 🙂 Снимките ги свалят от сд картата и ги печатат директно на фотохартия – отнема точно 5мин, 4 от които са за самото снимане. Стандартните проблеми с очилата и светлината, която се отразява в тях, справихме се някак. Удоволствието струваше 7лв.  Върнах се ПАК в банката, за да ме пратят да се застрелям в най-общи линии, питаха ме какво значение има основанието на превода, нали е важно парите да са там… Е, да ама не пожела “дамата” от банката да дойде с мен и да го обясни в паспортната служба…

Междувременно “зарадвах” инструктора си по телефона, че аз в 10:00 в центъра за кормуване няма как да стигна… Естествено, не можело така в последния момент да се променя часа. Ами аз знам, че не може. Други не знаят обаче. Те работното време за нищо го нямат, то е някаква формалност явно, препоръчително е, нищо че работят с клиенти… Nevermind, right?

Отидох в паспортната служба и обясних ситуацията за пореден път след поредната опашка… Обяснихме се пак и отново, същата история, тя документите не може така да ги пусне, аз питам какви да ги върша в тоя случай. Пратиха ме при началника на не знам си кое, дето подписвал заявленията преди да отидат не знам си къде да се обработват. Аз съответно и там отидох… Изчаках известно време, после влязох, обясних и на него какъв е случаят, попитах какво правим сега… Той явно не смяташе проблема за ЧАК толкова голям и каза, че мога да си пусна така документите, но има известна опасност да ги стопират по някое време по трасето. Но нямало да е той, за него били ок. Добре, обратно на опашката. Чакам. Обяснявам. Тя започва да въвежда нещо и… ААААаа не, не, не! НЕ! Ама то тук на превода пише 7 РПУ, не пише СДВР…

Ново 20. Нали на заявлението си пиша, че е до 7 РПУ. Защо на превода трябва да пиша СДВР?

Казва ли ти някой? На някого изобщо пука ли му вече?

Добре, ще преведа парите още веднъж. Да, живеем в бг, всичко е възможно. Касата току-що (към 10:30) започна уж да работи, ще ги преведа на проклетата ви банка през проклетата ви каса и толкова. И при тоя същия началник ще отида и където още трябва да ще отида, за да обясня какво ми се случва. Не че има смисъл, то смисъл няма ама да И на мен вече не ми пука. Изведнъж нещата придобиха съвсем друг вид – извиниха се, обясниха ми, че от полицията могат и ще ми върнат първоначално преведените и неизползвани пари, че мога да се оплача от неработещата лелка на касата там и там, че ще ми дадат бележка с печат и подпис къде и кога да отида за да ми върнат парите. Само не ми обясниха защо никъде цялата тая дивотия с подробностите около преводите за таксите не я пише, както отвън има показани примерно попълнени заявление. Също не ми обясниха защо това не ми го казаха преди да ме разкарат ен на брой пъти до банката. И много други неща не ми обясниха, но наистина докато търсех банкомат, теглех пари и превеждах наново парите на тяхната си каса, обяснявайки на “касиерката” къде и какво точно смятам да разкажа за нея, от паспортната служба бяха взели снимките, бяха обработили завлението, бяха ми сложили печатите и подписите на първия талон от превода, за да мога да си взема парите. Когато към 11 се върнах с талона за втория превод, само се подписах на заявлението и… си тръгнах. Да и аз не го очаквах. Но си тръгнах. Подадох жалба в писмен вид на 2 места. Ако открия други и там ще подам жалби. Добре ще е обаче да не откривам взривни вещества, може да се изкуша да ги използвам…

Сега остава въпросът ще стане ли готов навреме тоя паспорт? И ако не стане готов навреме, ще обяснявам ли аз на някакви олигофрени на летището какво е това ЕС, годен ли е той за консумация и какво пише в закона по повода?

И защо просто никой не ми каза преди 2 или 3 месеца, когато се разбра, че ще пътувам до Англия, че просто не е лошо да имам задграничен паспорт, щото олигофренията е навсякъде?

И защо аз сама не се сетих всъщност, ей това е въпросът, който най-много ме вълнува… Защо не ми хрумна, че въпреки, че на сайта на МВР с удебелени букви има извадка от наредбата и пише, че в ЕС може да се пътува с лична карта, ако не се минава транзитно с автобус, влак и т.н. през държави, които не са членки на ЕС, проблем може и ще се появи. Нищо, че ясно си пише, че със самолет може да се пътува в ЕС с лична карта. Така както пише и ужасно много други неща. Например шофирането след употреба на алкохол е забранено. Спирането преди пешеходна пътека е задължително. На кръстовищата  пешеходни пътеки са продълженията на тротоарите и банкетите върху платното за движение.
Глупости. Пълни глупости.

Fuck off.



{February 18, 2008}   Bad day

R.E.M.

“Bad Day”

A Public service announcement followed me home the other day
I paid it nevermind. Go away.
Shits so thick you could stir it with a stick-free Teflon whitewashed presidency
We’re sick of being jerked around
Wear that on your sleeve

Broadcast me a joyful noise unto the times, lord,
Count your blessings.
We’re sick of being jerked around
We all fall down.

Have you ever seen the televised St. vitus subcommittee prize
Investigation dance? Those-ants-in- pants glances.
Well, look behind the eyes
It’s a hallowed, hollow anesthesized
“save my own ass, screw these guys”
smoke and mirror lock down

Broadcast me a joyful noise unto the times, lord,
Count your blessings.
the papers wouldn’t lie!
I sigh. Not one more

Its been a bad day.
Please dont take a picture
Its been a bad day.
Please

We’re dug in the deep the price is steep.
The auctioneer is such a creep.
The lights went out, the oil ran dry
We blamed it on the other guy
Sure, all men are created equal.
Heres the church, heres the steeple
Please stay tuned–we cut to sequel
ashes, ashes, we all fall down.

Broadcast me a joyful noise unto the times, lord, Count your blessings.
Ebrace the lowest fear/Ignore the lower fears
Ugh, this means war.

Its been a bad day.
Br.

Broadcast me a joyful noise unto the times, lord,
Count your blessings.
We’re sick of being jerked around
We all fall down.

Its been a bad day…
Pleaase…



{January 27, 2008}   Криптирам…

След 3ката на предния изпит това, че утре ще ме скъсат не би трябвало да ми прави впечатление. Само ми се иска да ме скъсат тогава и само тогава ако предам празен лист… Може ли?

3g_crypto_katsumi.png



{September 16, 2007}   Some “good news”…

Мда, ето какво си намерих на сайтчето на топлофикация – София

http://www.toplofikaciasofia.bg/news/index.html

петък, 31/08/2007

“Топлофикация София“ АД уведомява абонатите от ж.к Младост 1-А, ж.к Младост 2, 3 и 4, че поради неотложна необходимост от реконструкция на силно амортизиран главен топлопровод, топлоподаването към посочените квартали ще бъде спряно от 17 до 25 септември  2007г.

“Топлофикация София”АД поднася своите извинения на засегнатите клиенти.

Сладури…



{September 6, 2007}   Помощ

В понеделник съм на изпит. Не искам 😦 Не ми се учат глупости. Изобщо не съм седнала да уча 😦 Помооооооооооооооооооооооооооооощ



{September 2, 2007}   Бау.

Аз тоя блог го забравих. Почти де.

Но си имам поводи за мрънкане. Даже причини 🙂

Преди около месец, а може и повече, защото беше средата на юли, спечелих някакво “фанта геройче” от някаква игра на фанта – провери не знам си какъв код под някаква си капачка. Наградата щяла била да бъде доставена с куриер. Ха ха. Излишно е да казвам, че явно нямат никакво намерение да доставят въпросното нещо. Щото мина месец и половина са 20+10 работни дни… предостатъчно както и да го погледне човек. Сега въпросът не е в тъпата висулка за gsm, което всъщност представлява нещото. Въпросът е в това, че тъпата реклама още върви по телевизията. А потребителският телефон на кока кола дори не работи. Май идеята е клиентът да е жалък ама защо ли ми се струва, че кока кола за пореден път много грубо се излагат… Кой ли ще им повярва следващия път?

Друго случай на малоумно отношение на клиента за пореден път срещам в т.нар. супермаркет фантастико. Е, добре де, как като отида да пазарува някъде другаде, почти произволно къде, хората се държат нормално. Как само в тоя т.нар. магазин не се научиха, че аз не съм “ти”, че не бива, дори от елементарно възпитание, да ми се сопват и че не е нормално да им се моля да напазарувам от тях, защото няма нито една работеща каса. И че не съм длъжна да имам огромно разнообразие от жълти и бели монети, формиращи всички възможни комбинации от 1 ст. до 999 ст. Не че ще пазарувам повече от там ама то просто да им се неначудиш на акъла. При тая конкуренция такова отношение аз не го проумявам… И не, не съм ходила да се оплаквам на управителя, нямам това време, нито пък ще загубя нещо ако спра да ходя там. Е, да ама те губят. Техен проблем.

Добрата новина е, че ми поправиха телефона 🙂 И сега се предполага, че ще живее още известно време 🙂 Е, не безпроблемно ама като за телефон n+1-ва употреба не мога да имам забележки.

Другата добра новина е, че седнах да уча за изпита на 10и 🙂 Това, че съм прочела точно един въпрос си е учене все пак… Особено като се има предвид, че този изпит не се взема с учене… или поне не е достатъчно. Аз от опит. А тези, които са го взели, нямат идея как е станало. Или поне не искат да дадат know-how. Направих си труда да сметна, благодарение на studen.tu-sofia.bg тридесет и шест изпита, т.е. тридесет и пет изпита и един курсов проект с оценка, като в цялото това множество имам една единствена тройка. Е, май не съм някой, който не сяда да чете. И въпреки това на този изпит ме късат вече 2 пъти. Да, това е първият изпит, на който ме късат. Интересно, нали?

Семестриалната ни такса пък е учудващо ниска в сравнение с тази на първокурсниците. Не, това не е оплакване. Но се чудя кога ще спра да мисля, че цената, която плащам, не е адекватна на обучението, което получавам и просто ще сменя университета. Успехът ми (с все двойката) е 5.37 досега. Бих била по-доволна да е 3.50, но да са ме научили на нещо… Много ме е страх, че ще взема и магистратура да запиша в ТУ. Много. Ако ми се отдаде да завърша 🙂

Уморих се от мрънкане. Ще продължа друг път 🙂

“Careful what you wish,
Careful what you say,
Careful what you wish, you may regret it
Careful what you wish, you just may get it

…”

Metallica, King Nothing



et cetera